Подгони вятър лятото горещо.
Крият се зад облаци звездите.
Пейките отменят важни срещи.
Багрят в жълто листите липите.

Утрото завива с влага тротоара.
Сълзи небето в спомени за лято.
В жълто мига, учуден светофарът:
- Изгубихте ли нещо? Нещо свято?

В кресливия поток от сиви хора,
посивели още във зачатие,
дълбоко във очите се таи умора
от първото, най-първото разпятие.