автор: LeoBedrosian

... двадесет години тука пиша
двадесет години думи сричам
двадесет години все ги вричам
за да се науча леко аз да дишам..

Изгревите сутрин ги обливах,
лястовици свеждха небето
още викат в мене те детето
тичащо след тях в полето...

Не една и две любви изплаках
сложих в джоб и оня Казанова.
Даже да се смяха на хлапака
не захвърлих своята природа!