Вътре в нас е тишина.
Ти мълчиш и аз мълча.
Студ в душата ми се свива,
ти до мен не си щастлива…
И тъй денят смени нощта.

В утрото живее мъдрост,
а дали така е всъщност?
Ще сменят ли тишината,
сълзи, викове, кавгата?
Като меч виси въпрос.

Ще успея ли бюджета
с тези няколко куплета
да закърпя? - Твърдо не.

Пак ще дойде вечерта.
Ще мълчим и ти, и аз…
Просто няма накъде.

01.02.2024 г.