автор: osi4kata

Имах всичко, исках още.
По-нататък проумях,
че най-пълен е животът,
докато ги има тях.
Мама кротко си замина,
бе септември, есента.
Плака старата смокиня.
Като мен осиротя.
Татко беше дух и сила,
цял свят носеше на гръб,
но в съня го покосила
смърт,
за да засее скръб.
Беше много ранна пролет,
още голата гора,
от тъга небе пробола,
като мен осиротя.

Имах всичко, исках още.
Сляпа и невежа бях.
В днешни дни желая просто
да ги има още тях.