автор: pavlinag

Обичай ме!
Обичай онези два сантиметра плът,
недокоснати от предателството ми!
Те са точно в косата ми,
отзад на врата,
дето се е опирал клупът,
от специфичната тежест на тялото ми!
Ако можеш, обичай и онзи половин сантиметър
плът,
обгорен, почти до мамилата!
Виж, през щанц-марката
сред следи от кръв
дали и парченце душа не прозира!
Защото не мога да искам
да ме обичаш съвсем! През пробойните
душата ми като плазма изтече!
И това, което виждаш, но не съвсем,
е едно жалко човече!