автор: stanina

или "изкушението не винаги е русо"

1.....................
- Майко, къде си?
- В хола съм, Симе, влизай! Сам ли си?
- С кой да съм?
- С жената, децата... Добре де, шегувам се. Не ми се излизаше в тая жега. А ти? Генчо къде е? Защо не го доведе?
Симо остави чантата на масата в кухнята, изми си ръцете и се запъти към хола. В тая махала израсна, и все насам го тегли: старите комшии, порасналите вече набори. Разпиляха се, но Генчо остана тука. Беше най-добрият му приятел като дете. Често другите го дразнеха, че е смотан зубрач, но Симо не даваше с пръст да го пипнат. А Генчо го водеше у тях. Там беше друг свят: имаше толкова много шарени книги, пускаха си дискове с филми за животни, имаше половин секция пластмасови фигурки на най-различни животни, дори и такива, каквито Симеон не беше виждал и в Зоологическата. Завършваха все на някакви -заври. И дракони. Какви войни водеха само, големи игри падаха.
Генчо стана ветеринар, дори се и ожени и чакат бебе, но още живеят тука при техните.
- Синко, какво си ми купил пак? Нямаше нужда! - как да ѝ обясни Симо, че тя може и да няма, но той има нужда.
Тъкмо се изнесе от апартамента, сестра му замина навън и забрави да се върне, и се случи инцидента с баща им. Оттогава Симо все гледа да наминава през стария блок.
- Има кафе, сок... а на плота в синия плик има кекс за теб, вземи си го!
Мерси, майко, взимам кекса и бягам. Генчо ме чака в "Еленът", заради него минах. Чаооо, отлитам!
Пред асансьора се сблъска с някаква непозната руса жена. Докато задържи вратата и влезе, само успя да помирише парфюма ѝ. Бързо, без да се обърне, тя си отключи и се шмугна в апартамента. Но асансьорът пазеше аромата ѝ.
- Генчо, нова комшийка ли имате? На нашия етаж срещнах някаква руса, до майкини.
- Семейство били, друго не знам. Руса ли? Аз срещнах тъмнокоса, изрусила се е значи.
Следващият път като дойде при майка си, още идвайки към блока, Симеон вече мислеше за русата-черна. Явно много силно мислеше, защото този път се засякоха на входа и влязоха заедно. Той избърза по стълбите и я изчака в асансьора.
- Здравей! Миналият път едва не Ви отнесох на площадката, извинявайте! - същият парфюм!
- На същия етаж, нали?
- Да, идвам при майка ми.
Може и Гената да се е объркал нещо, русата си е същата. След няколко дни се чуха и на следващия ден след обед в центъра пиха кафе. Симо се улавяше, че все повече я харесва, не само парфюма ѝ.
Малко я беше позабравил, имаха много работа тези дни и до по-късно, и се стресна, че тя му се обади.
Виждаха се още няколко пъти, по неин избор все по центъра и то по светло. Намираха обща тема, говореха, смееха се, забавно и приятно му беше. и все си тръгваше сама, без изпращане. Явно беше време да вземе нещата в свои ръце. Никога не казваше "мъжа ми", не носеше халка, живееше с приятелка, нещо не му се връзваше. Уж били семейство.
- Маги, здравей! Какво ще кажеш за другия петък вечерта, имам покани за Четиримата тенори, да идем на концерт? След това може да вечеряме някъде? Нали каза, че тази събота и неделя няма да си в София?
От другата страна настана едноминутно мълчание, след което:
- О, чудесно! Много ти благодаря! С удоволствие! Ще се чуем дотогава да се уговорим!
"Yes, yes! Най-после! Докога като ученици само по кафета ще ходим! То и те май не си губят толкова време по такива срещи."
- Симе, пак си напълнил торбите! Сядай на масата, после да не си забравиш кекса!
Цяла седмица Симо чакаше неделния обяд, а на майка му явно ѝ беше скучно сама да се храни, и отрупваше масата с какво ли не. После, както винаги, щеше покрай кекса да има и някоя кутия и буркан за из път.
- Я кажи, мама, какво правите с новата комшийка? Засекли са ви по центъра и входът говори.
- И какво говори?
- Да внимаваш, да не излезе някоя мома като ония боксьорки на Олимпиадата. С никого не общуват, две сами жени.
- Майко, какви ги говориш? - и мигновено му минаха през главата съмнителните неща около русото изкушение, които и той забеляза в поведението ѝ.
- Кой знае? Семейство, семейство, ама без мъж.
Още в понеделник се чуха с Маги и уговориха за петък.
След концерта отидоха да вечерят. Този път Симо беше избрал къде, а тя въобще и не коментира, съгласи се от раз.
На масата Миглена беше по-мълчалива от друг път. Симеон беше на нокти.
- Благодаря ти много за концерта, прекрасно беше!
- Но? Какво е твоето "но", не си много разговорлива тази вечер.
- Имам да говоря нещо с теб. Ще бъда директна. искам дете от теб! - Симо се опули. До сега тая стъпка не я бяха правили;
- Да, искам дете от теб. Без обвързване, аз ще поема цялата отговорност. Просто искам да стана майка.
- Аз нямам нищо против обвързване, ако се стигне до там. Къде е уловката, Маги?
- Семейна съм. Имам партньор, по-точно е партньорка. Женени сме. Не съм била с мъж от ученичка. И Ани те харесва, аз ще износя бебето. Мислим си за изкуствено осеменяване, а след това ще се махнем от живота ти. 10 хил. евро? И клауза, че когато детето стане пълнолетно, ще му разкрием истината и свободата, ако има желание, да се запознае с биологичния си баща.
- О.к. Но има банки, защо аз? - едва намери сили от изненада да отговори.
- И това сме обмислили. В банките какви ли не си продават материала, кой знае какво може да излезе. А ти отговаряш на основните критерии за години, физически, произход и интелектуално. Наистина те харесваме.
Симо замлъкна. Забрави да си довърши вечерята. Маги преспокойно дояде десерта, допи си виното. Симеон изчака и поиска сметката.
- Може да дискутираме парите, ако са ти малко. Възнамеряваме да родя извън България, скоро ще напуснем София. Помисли си.
През целия път в таксито мълчаха. Този път Миглена прие да я изпрати. Пред блока до входа Симо проговори:
- За парите няма да коментирам;
- Значи ли, че приемаш?
- Значи, че не е до парите. Не, не приемам. Лека нощ и всичко хубаво! - преди отговора ѝ, Симеон вече се качваше в таксито. Беше късно, при майка му не светеше.
Чак в леглото се отдаде на размисли "май наистина е време да зарадвам мама с внуче. Но да е такова, което цял живот само ще знае, че го има, а може да не го види никога?! Не мога да ѝ го причиня" - Симо се засмя с глас. За първи път се почувства стока, просто стока, не дори и парче мръвка за забавление.
На другия ден мина да се видят с Гената, а той му се похвали, че жена му влиза в деветия и багажът за родилното е готов, но не иска̀ да издаде пола на наследника.
- Симка, този път Соня има молба към теб. Много пъти си ни помагал, като брат си ни. Така казва жената - "Брат ти";
- Казвай де, в последно време все някой иска нещо от мен, нямам търпение да чуя! - засмя се Симо, още му пареше под лъжичката случаят с Маги;
- Но има и едно условие: искаме да си кръстник на детето ни, но и кръстницата да е от теб! Ако до тогава не си си намерил друго русо изкушение, може и да не е русо, може и леля Жени да е. Знаеш колко обичаме и майка ти.
Симеон не се стърпя, скочи и запрегръща Генчо през масата:
- Гена, на такова "изкушение" не мога да откажа! Благодаря, брат!

2.........................

- Шефе, извинявай, налага се спешно да тръгна! Соня, жената на Гената, май ще ражда, а той е в Бургас, майка му на работа, баща му на вилата, сама била.
- Тръгвай тогава, тука как е?
- Предадох поръчките на Тома, утре сутринта съм тука да довърша товарителниците.
- И аз ще дойда, шефе, може ли? Все пак жена в такива случаи не е излишна - на вратата стоеше новата колежка от "Логистиката" с папка в ръка - ето седмичния доклад, тъкмо приключих.
- Изчезвайте!
Дани беше от 2-3 месеца, Симо взимаше и за нея кафе, като го викнеха в Логистиката, поздравяваха се, но знаеше, че е омъжена с дете и не я закачаше.
- Изчакай ме две минути на входа, ако обичаш, да взема тоалетни нещица. Тя сигурно се е приготвила, но няма да са ѝ излишни още малко.
Докато пътуваха с колата, Симо набързо ѝ разказа: още две седмици имало до термина на Соня, Генчо бил в Бургас командировка. Соня се обадила на спешните, но контракциите ѝ били над 3 мин и ѝ казали ако се ускорят, да се обади. Можело да са подготвителни.
- А ти, колежке Иванова, или Ира?
- Ирина, викай ми Ирка - засмя се колежката, вече влизаха във входа.
Симо звънна и на двете врати, майка му веднага се показа:
- Защо звъниш, нали имаш ключове? А, не си сам, влизайте, де!
- Не, мамо, при Соня идваме, сама е и...
- Разбрах, сега ще дойда!
След малко двете жени се засуетиха около Соня, Гената звънеше през 2 минути, пътуваше за София вече.
- Симо, хайде, водете я в родилното, зачестиха. Всичко е наред, мъжко момиче е, гък не казва. Готова е с всичко. И ми звъннете веднага от там.
Когато Генчо дойде, жена му беше още в предродилно. Майка му също дойде след него.
- Благодаря ви, какво щях да правя без вас! Ще я вкарват в родилна зала. Симо, няма ли да ме запознаеш с кръстницата?
- С кръстницата?
- Ирка, това е друга история, друг път ще ти разкажа.
Ира и Симо отидоха да вземат нещо за ядене и повече кафета, нощта се очертаваше дълга.
И така, Генчо стана горд баща на малко пискливо вързопче, най-после и Симо разбра, че ще е кръстник на момченце.
Кафетата с Ирка зачестиха и след работно време, минаха на питиета, тя се оказа неомъжена, но детето истина.
- Когато приятелят ми разбра, че съм бременна, просто изчезна. Някъде по Европата се скита. Майка и татко в момента гледат Шушанка, ходи на ясла. Другата седмица ще я взема, тръгва на детска градина тука. Те ме подтикнаха, промяната била хубаво нещо и т.н. Бях си добре в Пловдив, но знаеш как е при мобилните оператори, работа на смени. С Мъничка не ме устройва. За това дойдох тука, попаднах на каквото търсех, а и родителите ми ми помагат. Баща ѝ може да не я е виждал, но ония баба и дядо я познават, и те подават по нещо. Него го хванала пандемията навън, не си е идвал от 3 г. Свободна съм като крава с теле - през смях намигна Ирина.
Есента идваше, а с нея и нещо в живота на Симо. Телето се оказа малка жива кукла, а той откри, че обича малки деца.
Зимата пращаше сигнали вече с мъгливи утрини и бръснещи студени ветрове.
Малкият на Гената вече се смееше с глас и пееше от радост, записаха го като дядо му, бащата на Генчо, Иван.
В първата неделя на декември Жени беше наготвила един билюк манджи, нали и Никулден беше тия дни, и риба имаше.
- Майкооо, влизаме, тук сме! Слагай още чинии, знам, че си приготвила масата вече!
- Влизайте, слагам. А добре сте ми дошли, я да видим кой си ми довел?
- Мама Жени - Ирина. Казах ти за нея. Сега седни, има още: това е Шушанка-Силванка, тя скоро ще става кака. Но първо ще се оженим, да те направим официално баба!
- Какво ме направихте вие! Наведнъж две внучета, не едно! - засмя се Жени - А, не, Ире, никаква Жени, вече само баба Жени! Ела,принцесо, тука вече е твоето място на масата.
Ирка и Симо се спогледаха игриво, а Шушка пусна ръката на мама и се остави баба Жени да я сложи да седне.
- От толкова време детската само си стои, сега вече пак ще влезе в употреба. Симо, после се отбий у Генчо, януари се готвят за кръщенето на Ивчо. Нова година... много нови късмети! Е, синко, отърва ме от кръстница, но пък ме направи баба! Остава и сестра ти да ми сервира някои близнаци, и ще съм многодетна баба!
Тази неделя масата на Жени беше пълна с усмивки и наздравици. Е, някои се чукаха без алкохол, само за адета, но... каквото - такова!


04.09.2024