автор: ivliter

Земята сирота отдавна пустее
и слънцето тъжно над нея грее,
и вместо в ниви,
и в китни градини,
потъна в глогове, шипки, къпини.
Гората в черно вече чернее
и птички весело в нея не пеят.
Земята ни, майка кърмилница,
нехранимайковци само откърмя –
гърдите ѝ сухи унило увисват
и капчица мляко вече не пускат.
А по снагата ѝ тънка, постала,
щурат се хора, мравки същински,
мравки загубили своя мравуняк.