автор: ivliter

Сред натежалите,
с джобове празни
върви олекнал като сянка.
Оскъдния си хляб
на птиците раздал,
събира ги след себе си на орляк.
И слънцето в очите му добри
намира скромен дом, гостоприемен.
Погледне ли в тревата –
цветя разцъфват
и храстите околовръст
ухания издишват.
От другите отритнат,
отритнал суетата,
той само с вятъра говори
и облаците са приятелите верни.
Не иска нищо –
къшей хляб,
местенце сухо да преспи.
Мечтата му една е винаги била –
да може семето на добрината да посее
в човешките сърца,
макар да са
съвсем неподатлива за сеитба почва.