автор: snejenbor

След време ще съм буца пръст и никой няма да ме помни...
но с честност носих своя кръст раздавах се живеех скромно.
Човекът за човек е вълк задейства шеметно подмолно
подлагал ми е често крак и с пръст посочвайки приволно.
На гара с името Живот поспрели сме за миг...за кратко....
а маската на идиот не ти отива и е жалко.
Дари на болният надежда....на гладният трошица хляб
недей със злоба ме поглежда....защо си жив ...а носиш хлад.
Добро са милион слънца... лъчите им в сърцето носиш
разпръсквай само светлина ...не трябва никой да я праси.