автор: osi4kata

Разбита съм, обсебена от смърт.
Изгубих всички козове в ръкава
скрити.
Изгубих си очите. Като кърт
си правя лабиринти между дните.
Останах на дантела и на плът,
душата отпътува преди мене,
дори не махна преди път
за сбогом. Дявол да я вземе!
Живея на ръба на този свят,
нататък е безименна пустиня,
вините ми във мен крещят,
защото те са моите любими.
Какъв скандал, какъв скандал!
Италианска страстна увертюра!
Животът ми е взел и дал,
вините в мен завихрят буря.
Ей там е татковият гроб,
наоколо почива мама.
Изпрати ги бая народ,
но мене и до днес ме няма.
Смъртта им опна ням бивак
в сърцето ми и се закотви.
Дере ме тихо, после пак.
Сърцето ми е смъртен вопъл.
И може би самата аз
съм смърт, развихрена с косата,
скосила (без да искам) тях
само със няколко замаха.
Безкрайна, безпощадна смърт.
Неподлежаща на разбори.
И лутаща се като кърт
по времевите коридори.