автор: zinka

Превзе ме лятото – съвсем....!
Обсеби ме от нерв до възел.
Проникна като напаст в мен -
ръзхвърля ме на части – пъзел.

И заподрежда част по част
картината по свой си начин.
Сега не знам – дали съм аз –
и на кого да се оплача

за парещият ден горчив,
нощта с която се сбогувам
и с кукумявчени очи
в пернато се преобразувам...

Горещо – жарко – огън – сеч!
Къде си моя бяла зимо,
да посечеш със леден меч
на Лятото доброто име?!

Знам (някъде дълбоко в мен),
че лятото не ме харесва.
Но докато съм в негов плен
не е разумно да се меся.

Навярно то ще подреди
детайлите ми – както може
и под подпорните греди
на пъзела ми – кръст ще сложи.

Каква ще съм към есента –
перната твар или влечуго –
не знам. Тук свършва песента.
В ума ми парещ – нищо друго....!