автор: snejenbor

Отива си...отива си от мен и всичко всичко ще е за последно
звездите..слънцето духът сломен.. към залеза пътуват бавно тленно.

Стопяват се приятели..роднини род и спомени връхлитат ме от всякъде
и все очаквам вест и знак и зов..но вятърът отвява ги на някъде.

И всяка стъпка поглед жест и суета и всичко..всичко някак е премерено
затихват страсти хоризонти и......тъга и гледам някак странно начумерено.

Не се прощавам с теб и няма как...та ти си котвата в морето бурно
и колко залъци горчиви с теб преглъщахме и беше адски..много трудно.

Хвани ръката ми и дръж се с мен....та пътят каменист е и към рая
все някой пръв ще си отиде знам...но ...нека се прегърнем най-накрая!