автор: ivliter

От времето захвърлен
на забравен остров –
забравил себе си,
от другите забравен,
той съществува само
заради съществуването си.
Какво е миналото му не помни –
какво му носи бъдещето
хич не иска и да знае.
Живее ден за ден
на собствената си планета
в сенчестата й страна.
Дори едва ли знае,
че съществува слънце –
то благините
все на другите се падат.
И ако случайно милостивата съдба
подхвърли му в дланта монета златна,
той, гладният от дни,
ще гледа да нахрани другите
с богатството си скромно.