Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Shandun
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13690

Онлайн са:
Анонимни: 59
ХуЛитери: 10
Всичко: 69

Онлайн сега:
:: tsveti
:: LeoBedrosian
:: Aleksei___
:: ganima60
:: lennichkata
:: Heel
:: pastirka
:: strinka7
:: Angelche
:: lamarinnn

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2017 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПочти по Джером
раздел: Избрано хумор и сатира
автор: Donsky

ЧИЧО ПОДЖЪР БОЯДИСВА СТАЯТА СИ В ЗЕЛЕНО

Една светла лондонска сутрин, в която лекият ветрец изпълнен с аромат на теменужки и прано бельо гали ушите не минувачите, навяващата двусмислени надежди природа с нищо не подсказва катастрофата, която предстои да се развие в дома на семейство Поджърс.
Ставайки от закуска, чичо Поджър изрича фаталните думи:
- А някои хора, представете си, даже наемат майстори за им свършат такава дребна работа.
При тези думи леля Мария става от масата и заявява на децата да се хранят по-бързо, защото ще заминават на село при баба им, където ще се наложи да прекарат до края на седмицата. Споменът от последния подвиг на чичо Поджьр - коването на пирон - още не е зараснал, както и раните по пръстите на чичото.
Чичо Поджър започва да крещи и обяснява, че само се вдига паника, когато трябва да се свърши и най-дребната работа, след което заявява да се махат веднага и то по-бързо, за да не му пречат да свърши работата на спокойствие сам!
Тези думи разколебават леля Мария, която започва да се притеснява да не се стигне до смъртен случай.По този начин тя за втори път извършва огромна житейска грешка, като остава заедно с децата у дома.
Чичо Поджър започва веднага да действа.
-Уил, изнеси креслото, Джим, масата, Том, свали картините!
Самият Поджър се опитва да избута навън огромния шкаф. Скоро всички усилия на фамилията се концентрират върху шкафа. След като петнайсет минути преминават без видима реакция от страна на последния, леля Мария внася ценното предложение първо да го изпразнят от съдържанието му. В коридора се образува внушителна по размери купчина от стари дрехи, рибарски принадлежности, чифт 15 фунтови гири, чугунената плоча от изхвърлената преди 10 години готварска печка, както и двадесетина тухли, които чичо Поджър е прибрал в годините на своята младост от неизвестни съображения. След като шкафа е окончателно изпразнен, фамилията продължава да го тормози. Той се съпротивлява героично, но колективните усилия надделяват. Успяват да изнесат в коридора голяма част от него, а именно страничната му стена и половината врата. Останалата половина виси на полуизкъртената си панта и удря чичо Поджър по главата всеки път, когато той минава под нея. Това увеличава естественото му раздразнение и той крещи. на всички, че са некадърници не могат едно шкафче да изнесат без, да го повредят, така е то, когато всички само гледат как той се мъч... При поредното минаване вратата го цапва през лицето и го принуждава да млъкне изненадан, защото от носа му потича кръв. Фамилията се разтичва да търся памук, а прислужничката се сеща, че на рани се налага пепел. С лопатката от камината тя гребва от пепелта и е вече толкова объркана, че се опитва да я напъха заедно с лопатката в носа на страдалеца. Не успява напълно, защото в момента на манипулацията той кихва и с омазаната си с кръв и пепел физиономия заприличва на индианец в бойни цветове. Чичо Поджър отблъсква струпалата се около него фамилия и крещейки, че тук всички искат да го убият за да пипнат наследството му, тръгва да се мие. Докато минава през коридора, на вратата се звъни и той отваря. Отвън е пощальон, който изпуска чантата си и хуква надолу по стълбите.
- Какво им става днес на тия хора? - мърмори чичо Поджър, плисва си две шепи вода и се връща на бойното поле. Там, децата са насядали и гледат умислено. Тази възмутителна гледка отново вбесява Чичо Поджър и той започва да креши, че тук само чакат да излезе и започват да мързелуват, но... Том го прекъсва и кротичко обяснява, че току-що са установили, че шкафа е вграден и няма да могат да го изнесат без съществена част от стената. Главата на семейството продължавайки да беснее, обяснява, че когато една работа е започната, тя трябва да се довърши докрай. След около половин час работата наистина е свършена и като резултат в коридора се е образувала още една купчина, този път от трески, а стаята на чичо Поджър се оказва свързана с голямата спалня чрез един портал с неправилна форма.
Междувременно, взвод лондонски бобита е заел позиция в храстите около къщата и очаква команда за атака. Информацията с която разполага полицията от пелтечещия пощальон е съвсем достоверна. В къщата вилнее Бостънският удушвач, Джек Изкормавача или Годзила, но най-вероятно тримата заедно. Сержанта проклина спокойния 19-ти век в който няма нито специализирани отряди за борба с тероризма, нито бронежилетки или поне гранати със сълзотворен газ. Тихичко промърморва молитва и дава команда за атака.
Нахлуващите през прозорци и врати бобита заварват фамилията кротко да обсъжда новото вътрешно разпределение на къщата. За оправдание на акцията и средствата на данъкоплатците, арестуват чичо Поджър като най-подозрителен, до изясняване на обстоятелствата.
На другата сутрин съдия Уийлямс дълго прехвърля листовете от папката с надпис "Случай Поджър". Всред противоречащите си свидетелски показания, единственият документ, чието съдържание той оценява като достоверно, е молба, написана и подписана от леля Мария, в която тя горещо умолява негова светлост да задържи горкият и съпруг поне до края на седмицата, за да може бригадата майстори на спокойствие да приведе къщата във вид, в който почтеното семейство ще може отново да я обитава.
Молбата и е удовлетворена.


Публикувано от BlackCat на 10.01.2005 @ 23:37:38 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано хумор и сатира

» Материали от
   Donsky

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.33
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.09.2017 год. / 10:26:10 часа

добави твой текст
"Почти по Джером" | Вход | 8 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Почти по Джером
от Marta (marta@all.bg) на 11.01.2005 @ 04:40:43
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
абе, Донски, след "почти по Милн", сега с "почти по Джером" ме разсмя страхотно, ама добър си ей.
И да нени оставиш само с туй разказче, както с един Пух и първа част на трактата само...;)


Re: Почти по Джером
от Donsky на 11.01.2005 @ 07:54:20
(Профил | Изпрати бележка) http://donsky.eu
Благодаря Марте, но не съм съгласен, че сайта не е достатъчно ощастливен от творчеството ми. За една година 20 парчета, това прави по 1,(6) на месец. А в литературния свят има достатъчно на брой добри писатели, за да могат да се напишат още много "почтита", макар и по едно на автор.
Но някой ден мога да направя изключение с цикъл "Почти по Марта" :)

]


Re: Почти по Джером
от Marta (marta@all.bg) на 11.01.2005 @ 07:57:58
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Въх, Донски, хич няма да смятам колко на ден ми се падат, щото ...
някоя нескромна цифра ще ме плесне по челото ;)

]


Re: Почти по Джером
от ruslina на 11.01.2005 @ 09:58:24
(Профил | Изпрати бележка)
:-))) А и героят ми е познат...от детството ;-)


Re: Почти по Джером
от Donsky на 11.01.2005 @ 14:16:57
(Профил | Изпрати бележка) http://donsky.eu
На мен от малко по-късна възраст, но скоро пак си го препрочетох. Едва ли е толкова смешно, колкото оригинала, но правим каквото можем :)

]


Re: Почти по Джером
от ruslina на 11.01.2005 @ 15:40:50
(Профил | Изпрати бележка)
Имах предвид прототипа на героя ;-))) Ама, че си! :-)))))

]


Re: Почти по Джером
от sradev (sradev@wp.pl) на 11.01.2005 @ 13:34:22
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
njamam dumi! boli me korema ot smjah!
Dobre, 4e ne sa go dopusnali da se ka4i na stxlbata da bojadisva, za6toto ba6ta mi taki si s4upi kraka.


Re: Почти по Джером
от Donsky на 11.01.2005 @ 14:18:20
(Профил | Изпрати бележка) http://donsky.eu
И стълба има, но в оригинала. И пиано, върху което се пада от стълбата. Радвам се, че ти е харесало.

]


Re: Почти по Джером
от sradev (sradev@wp.pl) на 12.01.2005 @ 14:57:52
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
OOOOooo - togava zvuka e sxvsem Jazz-ov
na edno Jazz-Jamboree edin japonec pokazva6e udari ot bojnite izkustva po pianoto - pripomni mi tezi mogx6ti akordi!

]


Re: Почти по Джером
от blueeye (theblue@abv.bg) на 29.01.2005 @ 14:19:04
(Профил | Изпрати бележка) http://simplyblue.wordpress.com/
:)))))))))))))))))))))


Re: Почти по Джером
от SELENA на 12.03.2005 @ 17:09:32
(Профил | Изпрати бележка)
:) Разкошотийка.
Само дето би ми се искало имената да бяха български:)


Re: Почти по Джером
от Donsky на 13.03.2005 @ 20:32:51
(Профил | Изпрати бележка) http://donsky.eu
Няма как, Луничке :)
Персонажите са си на Джером К. Джером. Аз просто им разширих малко сферата на действие.

]


Re: Почти по Джером
от butterfly (butterfly13@mail.bg) на 23.12.2005 @ 22:57:42
(Профил | Изпрати бележка)
Уаууу, че харесвам Джером Джером. Само че кучето къде е, или името му обърках:)))


Re: Почти по Джером
от Fraxinus на 24.12.2005 @ 12:48:37
(Профил | Изпрати бележка)
Нещо не ми е ясно тук. Това е един истински разказ на Джером К. Джером, озаглавен "Моят чичо Поджър", който просто е преписан тук . Не съм съвсем сигурен за абзаца с бобитата дали го има в оригиналния разказ, но дори името на главния герой си е същото. Та не ми е ясно това нов вид творчество ли е - със запазване (разбирай изплагиатстване) на 80-90% от оригинала или просто желание да се популяризира самият Джером. Ако е второто, това можеше да е казано по-ясно. Знам, че с намесата си ще нагнетя само отрицателни емоции и то, най-вече върху себе си, но истината е нещо, за което си струва човек да рискува.


Re: Почти по Джером
от Donsky на 12.03.2006 @ 19:17:52
(Профил | Изпрати бележка) http://donsky.eu
Благодаря за оценката, щом това ти прилича на истински разказ на Джером.
Само малко допълнителен коментар:
1. Изобщо не крия връзката със стила на оригинала, което съм декларирал още от заглавието. Не само името на главния герой е същото, но и на цялата фамилия.
2. Ако считаш, че нещо е преписано, просто отвори книжката на Джером "Трима души в една лодка" и си припомни разказа за въпросния персонаж.
3. Мисля, че е добро упражнение, човек да се опитва да пише в стила на големите автори, особено ако го декларира.
4. Трябва да погледна и под другите си пародии в този сайт, да не си се възмутил и под Мечо Пух, например.
5. Бъди здрав и пиши, кеф ти в чужд, кеф ти в твой собствен стил.

]


Re: Почти по Джером
от nadya на 03.05.2009 @ 09:41:11
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/
:)))))