автор: poligraf

Кефалония, ти, помниш ли ме, остров дивен?
Как ли се забравя любовта,
такава необятна, без алтернатива,
тържество на мой,те сетива!

Когато тук нощта си ляга в твой,те скути
постила лунен път в морето,
усещам в него стъпките на боговете,
Итака с Одисей как свети.

Изгревът ти с лъчезарие как сладко пали
и храни плажовете жадни,
магични в теб са и море, и пясък, и скали,
гледка всяка в теб до сладост блазни!

Далече съм, отдавна вече си заминах,
далеч от екзотичното ти царство,
но знам, че тебе, Кефалония, те имах
отпил от твоето богатство!