автор: ivliter

Дланта си сложиш ли в ръката ми
земята и небето в мен се сливат.
И ще усетиш мигом как
с прегръдката си нежна ни обгръщат,
как в птичите гърла се ражда песента
и въздухът ухае на жасмин.
Ще чуеш
как речната вода говори с бреговете
и думите които тихо си нашепват
цветята в росната прохождаща трева.
Ще видиш
как вятърът рисува с тънки пръсти
картината прекрасна на съня ти,
как облаците слизат от небето
да вкусят от голямото ни щастие.
Докоснеш ли с дланта си
ръката ми към теб протегната
веднага ще усетиш
как в светлина превръщаме се мигом,
как ударите на сърцето ми,
с космичен ритъм,
превръщат се
в горещи слънчеви протуберанси
на ясноликия ти ден.