автор: ivliter

Къртиците на алчността си
богатите в гърдите ни развъждат
и пускат ги да ровят скрито.
И те с неустоимия си глад неистов
прегризват
дебелия и жилав корен на доброто,
и семенцата на надеждата изяждат;
прокарват тъмните рушителни тунели
на отчаянието и страха в душите,
и подкопават с взлом
устоите на силната ни вяра.
Не вярвайте,
че някога ще ги заситим
и зорко бдете!
Дори когато спят
те само храносмилат –
от своето преяждане отдъхват,
събират нови сили
за следващия хищен скок
на своя ненаситен глад.