автор: p12a28n

Защо бях галантен и ласкател
защо по теб все тичах, без спирачки?
Защо ли не се вгледах в сляпото ти омагьосване
да ти бъда само обожател, или нещо повече?

Едно кафе се впи в тез химери грешни
едно кафе и среща, в мрачен ден обречен!
Ден когато каза- НЕ! Нямам време за срещи и кафе!
Ден в който на друг каза-ДА! Весела и свежа.

Колко тъжни думи това кафе ми каза
колко сълзи то разля, по устните ми жадни!
Колко жестоки отговори то ми даде
колко призрачни надежди, разплакани избягаха!

А, дали някога ще бъда същия?
Но, дали туй кафе не промени и бъдеще?
Кафе горчиво утаява чашата на дъното.
сърце изпито се втвърдява, за да дави гърлото!

Това кафе всичко скрито ми предсказа
не докосна чашата, а душата ми изпразни!
Това кафе, горчиво, просто очи отвори
тъй косвено разбули, заблуди голи!

ВСЯКО НЕЩО МОЖЕМ ДА СИ ВЪРНЕМ ПАК:
И моментните ни срещи, за едно кафе на крак.
Само думите не можем да ги върнем в нас
от кафето неизпито-чух ги аз...
КАФЕ, НЕ ТИ- СБОГОМ КАЗА... НО С ТВОЯ ГЛАС!

ПАН.