автор: ivliter

Земята засия
след падналия летен дъжд.
Тополите трептят с листа измити,
шуми зелената им радост
от грейналото слънце осветена
и като златни сълзи капят капки закъснели.
А някъде напред вали сега дъждът –
далечен хълм глава присвива
в зелената яка на лятната си дреха.
Отдръпва се снишеното небе,
за да направи път на слънцето.
Земята го приветства подмладена –
приижда и шуми животът
по-пъстър от преди,
познат и непознат, и подновен,
след топлата целувка на дъжда.