автор: baigezan

Навън е абсолютна киша-
и вятър вей, и сняг вали.
Аз поседнал съм и пиша...
А дано, но надали!

Изливам чувства и копнежи,
естествено е туй, нали?
Любовни чакам ги бодежи.
А дано, но надали!

Унесен съм в мечти среднощно.
Любовни няма ги стрели.
Вятърът се хили мощно.
А дано, но надали!

Вече сутринта настана.
Присветват първите коли.
Бие моята камбана.
А дано, но надали!