автор: estela41

Денят е все още в пазвите на нощта. Сънува пътя на слънчевия диск, докато звездите бдят над люлката му.
През прозореца нахлува аромат на трева, която жажда да бъде окосена; да полегне под острия бръснач на нечия сребриста коса и да притисне мокрото си тяло до земната гръд, отдавайки й тайнството на зелените си коси…

В тъмната шир, набраздена от причудливи сенки, плахо се обажда птица, доловила шепота на още спящия ден.

Нощта е неземна приказка

Небето е отворило очите си и се взира към мен, към будуващата неспокойно душа.
Една омагьосана душа, в която спи и сънува свежестта на утрото
един порив,
един копнеж,…..
неутолена жажда…..


ИСКАМ ДА ТЕ ЦЕЛУНА!!!!


Ще влеза тихо ,
на пръсти
като горска самодива - през дверите на твоя сън - спокоен, тих и невинен като съня на ангел…
няма да поискам разрешение, няма да чакам подкана.
Защото цял живот се научих само да очаквам и да чувам как край мен с празнични сирени се носят влаковете на живота.
Всички до един - пропуснати!!!!!
Затова няма да попитам, а ще пристъпя като в храма, осветен от чистотата на твоята душа - най-красивата, която съм срещала в своя път сред хилядите души.
Ето ме!
Виж онзи ласкав лъч, който изприда луната и който шари по стената на стаята ти - това съм АЗ.
Пропълзявам близо до теб. Очите ти , пълни с магията на опияняващ душата нектар, сега са затворени. Не можеш да ме съзреш , не можеш да ме вкамениш със строгостта на заслужен укор.
Аз съм тук.
Владетелка на мига, на онази секунда, която ще озари жадната ми същност, жадна за среща със съвършенството,
което в момента ти
олицетворяваш
за мен.
И нахлула в здрача на съня ти, аз ще се превърна в жрица, която знае, че трябва да поднесе в дар сърцето си, ако иска да получи онова, за което е дошла.
В тишината на мрака, под любопитните погледи на тревожните звезди аз сплитам пръсти в твоите. Допирът е божествен!!!! Той предава енергията от мен към теб и …………обратно. Първо моите пръсти целуват твоите със страстта, с която глухарчето разпилява парашутчетата на семената си.
После ръцете ми се плъзгат към раменете те, за да усетят силата, която криеш в себе си. Онази магнетичност, с която ме привличаш и….зовеш.
В съня ти отваряш очи. Дълбоки и красиви!
Очи, в които се оглежда съвършенството на един завършен личностен свят.
Ще ме пуснеш ли да пия от извора на тяхната магия?
Със силата на моя поглед аз ще нагазя в потока светлина, който те излъчват.
И все по-дълбоко, и все по-дълбоко…..
Ето ме - пред самата ти душа!!!!
Привличаш ме неустоимо. Душата ти ме привлича!!
Но…..и аз те карам да изпиташ приятното безпаметство на сладостна безтегловност…
Едно усещане, че срещу тебе е ТЯ - душата, която си сънувал, която е гостувала в приказката на будната нощ (нощи).
Близо съм!!!!
На едни дъх разстояние!!!!
Очите ми са казали всичко, което е изпяло сърцето. И продължават да говорят в спокойната сянка на мрака. Ти разбираш техния зов:


ИСКАМ ДА ТЕ ЦЕЛУНА!!!!



Имаш толкова нежни и чувствени устни!
Ще ги докосна леко,
дарявайки им топлината на своите. Не страстно, не изпепеляващо, не еротично, не!!!!!!
А леко,
Сякаш криле на пеперуда пърхат близо до теб: гальовно, приласкаващо…..
Сякаш ги..опознавам,
усещам
подкупващата сочност на овала им,
стаената страст, магията ......
А после?
Дали отдадената в мрака нежност е достатъчна?
Дали сънят е онази действителност , за която жадува душата?

Не знам. Това ми стига.

Нали те целунах
За първи път….но
не и за

последен
Нали?