автор: yotovava

У мене диви бесове не виха,
страхът – да ме надвие, не успя.
Не знаеш сутрин колко ми е тихо,
щом литне ми нанейде си сънят.

Щурчета с трели, с тонове фалшиви
досвирват блудкав и забравен блус.
Мъглите хвърлят мръсните си гриви
над моя – още сънен, автобус.

А минувачът, който кротко първи
отбива се в отсрещното бистро,
усеща, че светът е все тъй стръвен
за глътка обич, ласка и добро.

И аз – макар и да не го познавам,
посрещам го любов – и с – Добър ден!
Не се облага още с кръвен данък
човешкото, останало у мен.