автор: Oldman

Предизвиквахме съдбата
и ни дойде до главата
вирус гаден, непознат,
сякаш от далечен свят.
Дойде като ново двайсе
вирус „Ковид деветнайсе“.
Отначало се засмяхме,
смятахме, че е шега,
ала скоро ний разбрахме
че светът е във беда.

Първо във Китай се пръкна
но Китай се май измъкна,
че там има дисциплина.
и заразата отмина.
Ала имаше народи
много по-безотговорни,
с поведение фриволно,
от живота си доволни,
гледаха го лековато,
без да спазват правилата.
Тях жестоко ги удари,
неподготвени ги свари
и разказа им играта.
Други пък, самодоволни,
с самочувствие високо,
гледащи ни отвисоко
също скъпо си платиха
но се бързо освестиха,
че не са така могъщи
и се всички изпокриха,
спотаиха в свойте къщи...

Този вирус е коварен.
Много бързо той мутира.
С дълъг период латентен
жертвите си той набира.

Болестта е непозната.
Лекарите не я знаят
и живота си рискуват.
Могат само да гадаят
със какво да ни лекуват.
Тъй че, чакайки ваксина
много хора ще заминат.
Трябва строга карантина
и желязна дисциплина.

Тази болест непозната
по-заразна е от грипа.
Нос не трябва да се пипа,
ни да триеш си очите,
щото вирусите скрити
тутакси ще те нападнат.
Болестта е много гадна!
Страшна работа ти казвам.
Затова седя си в къщи
и носа си не показвам!

Социалните контакти
сведени са ни до нула:
Ако някоя мадама
е бикините събула,
няма да я доближим,
за да не се заразим.
Чак до тук да ни докара,
неговата мама стара,
вирусът му с вирус гаден!
Толкова е безпощаден!
Пипне ли те – не прощава
и възможност не ти дава
лесно да му се измъкнеш.

Като пукали седиме
ний затворени във къщи.
И не можеш да се мръщиш,
някого да обвиняваш.
Вирусът във страх държи ни,
нищо, че е с царско име.

Помня, царя като каза
- Осемстотин дни ми дайте
и ще цъфнем ний и вържем...
Минаха се дните бърже,
кой какво можа, награби.
Честните и будалите
днес са „социално-слаби“.
Та така е със царете
и с короните им също.
Осемстотин дни им стигат
да ни смачкат и довършат.
Синя кръв аз ако имах,
бих отрекъл се от трона.
Не ми трябва нито трона,
нито вируса „Корона“.
Щото ние в тази криза
все едно, че сме в пандиза.
Навън никой не излиза,
трябват пропуски с заверки.
И се вземат крути мерки:
- Ромите са под охрана,
здраво хванати в капана.
Сватбите им – под забрана.
Само сексът им остана.
- Секс на гладно как се прави?
ще попитат, и са прави.

И във битката епична,
в обстановка нетипична,
борим се поединично
в ситуация трагична.

Никой засега не знае
колко болестта ще трае.
Казвахме при социализма,
че се вижда комунизма.
Ето го, на хоризонта...
Ала знаем, хоризонта,
колкото го доближаваш,
с толкоз се отдалечава.
Дано и сега не стане
също като с комунизма
и живота да престане.
Тъй ме мъчи песимизма...

Но да бъдем оптимисти,
с мисли светли и лъчисти
и тормозът да престане,
пък каквото ще да стане.
Вирусът да си замине
и страхът ни да отмине.

А пък после, леле-мале
к’во ни чака, ти разбра ли?
Чака ни световна криза.
Глад ни чака. Туй си мисля.
От ума ми не излиза!

Бойко заеми ще вземе
уж да разреши проблема.
И ще има оправдания
за куп шантави деяния.
Смазани от нищетата
ще забравим за делата,
водени срещу крадците,
тез, които усвоиха
на държавата парите,
и които много бързо
и чевръсто се покриха.

Но сега, на първо време
нека да се отървеме
ний от вируса коварен,
а пък после ще му мислим.
Нека да не се товарим
с мисли черни и унили.
Нека да сме оптимисти,
борейки се със бацила.
И да си стоим във къщи
като мишки спотаени,
чакайки да дойде лято
и да минем на зелено.
Вярвам, пролетта ще пукне.
Ще излезем ний на воля.
Дано скоро да се случи
туй, по Божията воля!
..........................................
Страх тогава ни тресеше
и съвсем реално беше
вирусът да те налази.
Казвам, Бог че ни опази
и живота ни запази.
Слава Богу, че отмина,
но съвсем не се размина:
Щамове се нароиха,
и ни заразяват тихо.
Казват ни, че се лекуват,
ала, както пророкуват
доста са непредвидими.
При това, със лошо име...

Илко Илиев
02.04.2020 – 09.07.2024 г.