автор: Marta

...Вдишвам въздух, който превръща
месец юни във тържество,
от липите, които разпръскват
златен прах - коливо...

Галерийни тротоари -
всички плочки са в златни рамки
и липите валят и преваля
юни,
лятото по презрамки,
босоного
затича между потните минувачи -
лятото е момиче,
загърбило всички задачи -
оставило норми, уроци и съветите зад гърба си...
Носи се като вихър лятото,
нощите станаха къси,
въздухът се изпълва със смехове и клетви,
липите тук са сред първите,
пърхат със златни клепки,
ронят бронзов прах сред нощите -
липите и младото лято -
опиват се и опитват всичко...
Ново и непознато.

Лятото ще порасне невероятно бързо.
Липите му правят празника,
угасват и бъбрят несвързано -
заклеват го да не тича,
молят го да забави...

Лятото е момичето, което вечно ще си представяш.