автор: stanina

Препуснал по пътя на времето,
отронва се новият ден,
притиснал снага върху стремето,
от слънце след черната нощ озарен.

След изгрева вече е вчера,
и утре ни мята в галоп,
летим и пълзим, с луда скорост,
в центрофугата на съдбовен въртоп.

С немилост брои календарът минутите,
и в мигове всеки спомен превръща,
докато разпилее ги някой ден вятърът
без право на замяна, без право на връщане,,,