 |  Дъщеря ми прегръща кучето.
Вече седмици спи до главата й.
Тя го брани от последното случване -
да не издъхне в чужди обятия.
Тя го дърпа от тъмните ъгли,
животът му стиска в ръцете си.
Иска смъртта да излъже,
като къса живот от сърцето си.
Дъщеря ми си вярва отчаяно,
че ако в дупка то не се свре,
пак ще тичат в безкрайни поляни
и ще плуват в щастливо море...
---
Днес погребахме кучето Линда.
Евтаназия. Дъщеря ми разбрала -
тази болест не щяла да мине,
без надежда за ново начало...
Аз съм, казват, коравата вкъщи.
Беше ясно - при доктора с мен.
Ах, това най-последно прегръщане
ме разпъна на плота студен!
Две спринцовки. Първата - сън.
/Хуманния предислов на смъртта.../
Втората...Спря! С вързопчето вън
идва ми да изкрещя:
"Евтаназия за любовта!..."
Публикувано от hixxtam на 10.01.2005 @ 17:57:10
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Евтаназия" | Вход | 8 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Ефтаназия
от to4ica на 10.01.2005 @ 18:24:07
(Профил | Изпрати бележка) | | И все си вярваме отчаяно...като деца. Разрева ме, бе |
Re: Ефтаназия
от ruslina на 10.01.2005 @ 19:05:15
(Профил | Изпрати бележка) | | През цялото време асоциирам нещо...не знам дали ми личи....Твоят спонтанен отзвук обаче ми е много скъп. Благодаря ти! |
]
Re: Ефтаназия
от libra на 10.01.2005 @ 19:06:50
(Профил | Изпрати бележка) | мойто беше болно миналата година, аха да го изпуснем, с ръцете си и с любовта си го лекувах..
прегръщам те руслина, ако мога с това поне малко да отнема от болката... |
Re: Ефтаназия
от ruslina на 10.01.2005 @ 19:24:57
(Профил | Изпрати бележка) | Този път не можехме да го спасим. Идва такъв момент, когато само твоята /нашата/ любов не е достатъчна за спасението...Тогава идва ред на смирението и на...ефтаназията /от любов/...
Дали ме разбираш?...Благодаря ти за подкрепата, Либра! Нужна ми е. |
]
Re: Ефтаназия
от libra на 10.01.2005 @ 19:44:44
(Профил | Изпрати бележка) | разбирам те, ако се наложи и аз бих направила същото, аз също съм коравата и силната...после аз си знам как ще стискам зъби, но никой няма да разбере..
милата руслина...до теб съм с болката ти
|
]
Re: Ефтаназия
от ruslina на 10.01.2005 @ 19:57:20
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти...
Да знаеш подобен "хуманен метод" за евтаназиране на любовта? |
]
Re: Ефтаназия
от ruslina на 10.01.2005 @ 19:33:51
(Профил | Изпрати бележка) | Емоционалната оценка - е единствената оценка за стих /според мен/, а това, че си написал горното вече е капчица добрина и съпричастие, от които имам нужда. Ако пак го прочетеш, може би ще усетиш и асоциацииите ми под повърхността на драматичното конкретно случване...
Благодаря ти, Дайк! |
]
Re: Евтаназия
от Bjorna (trio4i@yahoo.com) на 10.01.2005 @ 20:33:20
(Профил | Изпрати бележка) | Миличка, гушкам те, защото много добре те разбирам какво ти е....
или по точно покрай стиха ти разбирам какво и е било на моята майка, когато преживяхме абсолютно същото....
много тъжен стих |
Re: Евтаназия
от ruslina на 11.01.2005 @ 17:14:17
(Профил | Изпрати бележка) | Изплаках го...олекна ми. Кога ли обаче ще измислят евтаназия за болката на сърцата ни?!...
Благодаря ти и за прегръщането и за...всичко. Стопли ме! |
]
Re: Евтаназия
от Merian на 10.01.2005 @ 20:48:35
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | ...няма евтаназия за любовта Руслина....дори да е бранена с най-нежни ръце от последното случване и издъхване в чужди ръце...тя си е осъдена на безмилостта да живее.....
...за любимото куче... боже и в къщи си имаме едно от 14 години...не мога да си представя как бих го приела...Прегръдка приятелко... |
Re: Евтаназия
от ruslina на 11.01.2005 @ 17:16:06
(Профил | Изпрати бележка) | Много се мъчи тая любов, бе Мериян...много... понякога...
Прегръдки обичам :-) |
]
Re: Евтаназия
от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 11.01.2005 @ 10:16:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Капчици страдание и състрадание в мъртвото сърце на делника...Те са като отровата, която ни държи нащрек. Те са доказателството, че сме живи и пулсиращи. Срещата със смъртта на детето е първия урок, че сме еднодневки, полетели към слънцето. Погребах любимата котка тайно и през нощта, за да не видят синовете ми, и те седмица - две живееха с надеждата, че тя ще се отърка внезапно в нозете им. После сами стигнаха до истината. Май ти си направила по-добре от мен. Спестяването на болката отдалечава мига на прозрението, но...срещата с него е неизбежна. |
Re: Евтаназия
от ruslina на 11.01.2005 @ 17:18:06
(Профил | Изпрати бележка) | | Не можем да предпазим децата от болката, а и не трябва, щом така го е измислил Бог, можем обаче да раздаваме любов и подкрепа. Това е в наша власт...Благодаря ти, Естела! |
]
Re: Евтаназия
от vulchebnik на 16.01.2005 @ 17:55:45
(Профил | Изпрати бележка) | | Не смея да коментирам...просто .понякога.. С мъка в сърцето ни се иска даПРИСПИМ Любовта и да си спестим Болката, защото рано или късно става ГОР4ИВА!Господи как горчи ,а тази гор4илка също е неизбежна....!И тогава крещим :...ЕВТАНАЗИЯ за ЛЮБОВТА!Прекрасна разчувстваща творба!Поздрав! |
Re: Евтаназия
от ruslina на 17.01.2005 @ 17:21:56
(Профил | Изпрати бележка) | | Разбрал си ме до разнищване...Благодаря ти! |
]
Re: Евтаназия
от Geo (pipindo@yahoo.com) на 11.10.2011 @ 00:33:55
(Профил | Изпрати бележка) | Още първия път като го прочетох ми се запечата в съзнанието. Оттогава май всяка година го препрочитам и все така ме кара да "вярвам отчаяно" в доброто у човека. Колкото и живот да откъснем от сърцето си не друг, а ти си написала:
"...Аз идвам за единствения плод
и нося във сърцето мъдрост скрита –
най-упоритото зрънце живот
забива корен даже във скалите!" |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 809
ХуЛитери: 3
Всичко: 812
Онлайн сега:
