автор: LioCasablanca

Няма да повярвате какво ми се случи точно вчера. Абсолютно няма. Ще кажете, че си измислям. И няма да сте прави. Затичвам се аз, след рейса, да не изпусна 104 към зеленчуковата борса, и вече съм на десетина метра от него, когато внезапно на пътя ми изниква една, ама уникално яка брюнетка. Доколкото успях да я разгледам, когато връхлетях отгоре и я проснах на земята по гръб.
Слязла е от джипа, натиска копчето на дистанционното и директно е забила поглед в телефона, без изобщо да огледа обстановката на тротоара. Чува се звука от заключването на вратите и в следващия миг съм върху нея. Някак я подхванах с ръце за да не я изстрелям като кегла и да не се удари, когато се стовари на плочките. Успях да омекотя падането, но същевременно стъпих с единия крак върху нея, някъде в областта на гръдния кош. Стана много бързо, и едва няколко метра по-натам осъзнах, че звукът който се чу, когато налягането на цялата ми тежест я притисна, е от спукването на един от силиконовите и импланти под обувката ми. Усещането беше като да стъпиш върху голяма почти колкото волейболна топка медуза. Крака ми направо потъна до глезена. Казвам ви тая мадама имаше наистина страхотни бомби! Имаше... Сблъсъкът, когато пресече пътя ми, беше толкова изненадващ, че дори не ми мина през акъла да спра, а само извърнах глава и видях как с разширени от ужас очи се държи за гърдите. Дори не можах да проверя как е, а продължих по инерция и даже малко засилих скоростта и в последния момент се метнах в автобуса.
Може би трябваше да спра, да я попитам как е, да и предложа, знам ли, сърдечен масаж, торбичка с лед, или да я придружа до някъде, където да и окажат помощ… Видях през задното стъкло как моментално около нея взеха да се трупат хора и възбудено да ръкомахат и сочат към рейса ми; някакво такси наби спирачки и задръсти движението и те я понесоха към него. Яд ме е, че така стана, че не успях да се извиня на жената и за това публикувам този текст, и надявам се тя да го прочете и да приеме извиненията ми. Ако го разпространите, благодаря ви предварително.
Но все пак не смятам, че съм чак толкова виновен. Не казвам, че съм прав. Извинявам се, ама вината е донякъде е и нейна, защото тя така, тежкарската, като че ли тротоарът е неин, пък аз закъснявам и рейс гоня… Дано поне да има застраховка.
Това ми напомня една друга история, за едно от бившите ми гаджета с големи цици, която искаше да си ги намалява. Още съм в шок от вчерашния инцидент, но ще я разкажа и нея.
Имах гадже с много големи гърди. Маниакално големи! Размер XXL. Един месец след като се запознахме още не бях свикнал като говорим да я гледам в очите.
И един вторник тя идва и вика:
– Реших да си намалявам гърдите!
– Ама как така?
– Тази тежест… Ходих да се консултирам с лекар и ще ги намалявам.
– Ти сериозно ли?
– Да, да, сериозно. Нямаш представа как тежи това нещо и какви болки ми причиняват.
– Къде?
– В гърба.
– Ами вземи обезболяващо, някаква таблетка, защо така ще си режеш циците?
– Нямаш идея за какво става дума…
– Е как да нямам.
– Окей, представи си, че имаш огромни яйца. Тестикули, огромни, тежки тестикули увиснали до коленете!
– Чакай сега, ама не можеш да сравняваш циците с топки. Хората не харесват да гледат мъжки яйца, кой иска да гледа яйца? Всички искат да гледат цици. Няма календари и реклами с тестиси, има с цици.
– Виж, тестисите са полов еквивалент, съответстващ на гърдите на жените. Ако ти имаше гигантски топки…
– … Добре, и колко мислиш да ги намаляваш?
– Не знам, може би наполовина?
– Наполовина? Ей, имам идея, защо не си махнеш само едната? Една голяма цица е по-добре от две по-малки, а е същото като размер и тежина.
– Какво!? Да си оставя само една цица? Това ли ми казваш?
– Да. Да кажем, ето тази… или тази. Имаш избор.
И в този момент връзката ми с жената с големите бомби приключи.
Как се разделих със следващата? Тя нямаше чак толкова големи цици, обаче с нея се разбирахме чудесно. Пасвахме си идеално в секса. И въобще, бяхме като две грахчета в шушулка. И какво става? Ами на влизане в "Била" виждаме на ескалатора 5 късметлийски лева. Почти едновременно. Тоест тя първа реагира и посегна да ги взима, но аз, ами за да я изпреваря, инстинктивно я тикнах с рамо в гърба и успях да ги грабна преди нея. Съвсем леко, просто тласък по диагонала. Но тя прие претъркалянето по стълбата надолу твърде драматично и докато стигне търговската площ на магазина кардинално промени отношението си към мен. На излизане бях минус 1 откъм гадже, но пък 5 лева в джоба са си 5 лева в джоба.