автор: yotovava

Най-прекрасният лек за ранена и болна душа
е да седна по залез и дълго на запад да гледам –
как оттатък баира мълчи търпеливо нощта,
а светликът пилее брокат и елмаз до последно.

Утаява се бавно – дъхтяща на смърч, тишина,
и когато – по-хладен и плътен, обгърне ме здрачът,
ще се сетя да вдигна нагоре изтръпнала длан –
да погаля тревите, тъй като би сторил косачът.

И не искам в града да се връщам – задушен коптор,
в суматоха, примесена с вой и безцелно дрънчене,
сред реклами, неони – където сред общия хор
има място за всеки, но няма обител за мене.

Ако някой ден в мен е останала сила за бунт,
ще поема по път, непосочен от ничия карта.
Знам, че Бог е небесен хирург и по трудния друм
ще привърже ума и сърцето, когато потрябва.