автор: ivliter

Преди с възторг да те погледна,
преди с очи да те изпия
на любовта с изпепеляващата жажда,
изчезваш някъде в невидими,
в недосегаеми пространства.
Стопяваш се, като изпуснато дихание
от вятър тих, докоснал ме, отминал.
Остава само тънкото ухание
от аромата на парфюма ти.