автор: pc_indi

Картички правя. И други хендмейд неща, но в този момент картичките са моят ферибот, който ме пренася по вълните на живота, когато се уморя от плуване, давене и чакане да мине някой самолет, пратен от провидението да събира корабокрушенци.
Рисувам и апликирам всякакви, но най вече такива с цветя. Изкуството, умението и създаването на нещо с ръцете си, е най- интимният контакт и съпричастност с Бога! Бидейки създадени по негов образ и подобие, Бог е споделил с нас и възможността да създаваме и ние разни неща. Абсолютно всеки човек под слънцето е дошъл с някакъв дар и умение да създава нещо, и дори понякога да си мисли, че нищо не може, Н. В. Животът го опровергава в някакъв момент.
Аз мога да рисувам, апликирам, шия и бродирам , и в годините съм ползвала тези умения в работата си.. Сега правя картички и в главата ми е небивала навалица от идеи, които се пререждат, надпреварват коя първа ще попадне в ръцете на вдъхновението... А какво е вдъхновението?... Името само си подсказва- това е дъхът на Бога, който усещам по лицето си и в ръцете си докато работя и...заедно правим картички!
И така съм потънала в тях, и така все за тях мисля, и така се удивлявам на всичко красиво, което успявам да създам, сещайки се за онази част от Битие, в която се казва, че и ето- Бог създаде едно по едно животни, растения... всичко, и видя, че това е добро, и всяко погледна и намери за красиво...
И оплескана с бои, лепила, двойно залепващо тиксо, сред падащи по пода хартийки, изрезки, пайети и всевъзможни неща, си представих един овъртян до ушите в глина Бог, който оглежда критично, но и с възхита всяко излязло изпод ръцете му човече...Намества ръчичките и краченцата, поставя ушички, някои от които излизат малко по- големи, но ако отнеме от глината, ще вземат да се разпаднат..Тая косичка дали не е твърде тъничка?..Но пък какво хубаво личице се получи....
И режа, сгъвам, лепя..... Дори не огладнявам! Защото вдъхновението и нетърпението да видиш творбата си готова, хранят повече от каквато и да било храна. И главата ми вече не е в хладилника...
В този ден, или по-скоро денонощие, направих пет картички и не можех да им се нарадвам, толкова сполучливи станаха.. В комбинация с текущите домакински задължения, в края на деня бях подобаващо уморена, но като един вече зависим картичкоман, в късен час подхванах шестата. Самото начало ми подсказа, че е по-добре да поспя вече, но не, продължих...Виждайки, че няма как прозрачната под дантелата чаша с цветя да е празна, без дръжки, с мъдрещи се нелогично отгоре цветове, разлепих „чашата“ и направих някакви дръжки, но...в този час и тази умора...дръжки. После и цветята... Всичко, което правех, ми се виждаше недостатъчно и добавях още листенца, венчелистчета, блясъчета...Ама то няма фон?! Я да плисна един ...син фон...Ама прекрасно просто! Все едно чашата с претруфените цветя се носи по някаква не особено спокойна водна повърхност, при това без да потъва! В отчаяни опити да поправя нещата, още повече ги влоших. Вдъхновение, вдъхновение, ама явно и Бог се оказа уморен, а няма как да ме спре в обсебения устрем неволно да се направя на по- работна от него. И така успях да направя най- грозната картичка.
Урок номер едно- каквото и да правиш и създаваш, прави го преди Бог да заспи! Заспи ли той, лягай и ти.
Гледам я, една такава нелепо наплескана с бои и брокати, със странната зеленилка в чашата от иначе прекрасна синя дантела, която при тези решения за цялостен облик, изглежда сива и мърлява.. Как можах?! Мълча и я гледам, а вътре в мен е толкова шумно- творкинята не може да приеме, че е направила толкова грозна картичка и блъска врати, падат предмети, картини от стените на мълчанието, котките лаят и прелитат над прозорците...От цялата дандания Философът в мен се буди и излиза да види какво става, под ягодите?!- както казва котаракът Румен...
Пак я гледам...Е много е грозна! После се замислям над това дали тя е грозна, или аз я гледам грозно... От толкова хубави материали я правих... Добре, има сред цялата грешка едно попадение- листата добре са получават от коприна, с изрисувани с акрилна боя жилки, така ще ги правя в повечето случаи. Но всичко останало е мяу. Кой ще хареса такава картичка?! Никой. Остава си за мен, винаги да е пред очите ми и да ми напомня как не се правят картички. И как като си направил пет хубави картички, се сети за библейското седмично разпределение на работните дни и поспри малко.. Измети двора, полей цветята, направи една мусака и един таратор, изпей :“Излел е Дельо хайдутин“, вържи един ластик на лешника и черешата и изскачай една „ЕМА ЕСА СА“ и изобщо, каквото се сетиш, но не прави няколко часа картички, под ягодите!
И се питам...Бог всичко, което е направил ли си харесва? Дали си казва понякога: Ей, какво криво излезе това човече... Това с малко дълго носленце стана, онова кривогледичко, но с прекрасни китки и глезени... С различни материали ли работи?... И вижда ли грозното като нас, или красотата и грозотата са единствено в човешките, а не в божите очи, и от нашите духовни умение и развитие зависи да можем да гледаме винаги красиво?
И не сме ли всички едни...картички, от които всяка съдържа уникално послание, което Бог, Животът и Времето изписват в нея, давайки ни правото и възможността да дописваме и редактираме?
И колко изненадан би бил човек, ако получи една грозна картичка, в която, отваряйки я, прочете:
„ Хей, ти! Да, точно ти- несъвършеният! С мътния, мъглив фон от унил дъжд в реката, с неуверени блясъци по повърхността, с хаотично плуващите незнайни цветя, с криви контури и венчелистчета, осеяни с цветни лунички, изрисувани с най- детската ръка на Създателя...Точно ти! Имаш ли и най- малка представа какво прекрасно в несъвършенството си създание си?И колко много Бог те обича, защото си произлязъл от него и той най-добре знае къде му е трепнала ръката, къде има резка и вдлъбнатинка, но и в коя извивка е поставил най- сияйния блясък на усмивката си, най-меката ласка на божествените си пръсти... Разтвори се и виж какво пише в теб, какво послание носиш, какво цвете можеш да откъснеш от градината на душата си и да го подариш на света..Защото си посланик на Бога като всяко друго създание и в теб е поставен щрих, който прави света по-красив, цветен и цял. Прочети се, разкодирай се и разгърни красотата си в пълния й блясък! И не забравяй да съблюдаваш най-важното- какво пише в теб.“