автор: yotovava

И сърцето ми вече залязва
покрай хълма с треви оредели.
Връз луната – пендара на пазва,
сонм от ангели сякаш са спрели.

Бледо пламъче в празно кандило –
мисълта ми все някак ще гасне.
Есента моя път е отмила –
стъпки, чувства и тръпки прекрасни.

Някои спомени са излишни,
нямам си избирателна памет –
сладък дъх на разцъфнали вишни

ме връхлита, когато ви пиша
и наднича зората през рамо –
със страстта на поредния дишък.