автор: yotovava

Картината е драсната – поле
и макове в зелената му пазва,
синчец и маргарити, туфи слез,
идилия, смирение и празник.

Жужат пчели и сякаш стих след стих
сонетите си здрачът рецитира.
Усещам как в мен тихичко тупти
сърцето неуморно на Всемира.

Навярно аз съм само пришълка –
ще прибера престилка с лавандула.
Слез привечер край бавната река.
Ще се направя, че не съм те чула.

Градът е уморен и бълва дим,
и често – знам, удавен е в кошмари.
Ще влезем, щом пазачът спре да бди –
две сенки, дето някой е нашарил.