Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kkkep
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14155

Онлайн са:
Анонимни: 755
ХуЛитери: 2
Всичко: 757

Онлайн сега:
:: Marisiema
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2024 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСлънцето на Обичта
раздел: Други ...
автор: ina_krein

Един човек седял по цял ден в сянката на огромни бурени и непрекъснато се оплаквал, че около него няма достатъчно Светлина. Обвинявал тръните, че са поникнали точно там, а не другаде. Проклинал слънцето, че излъчва съвсем слаба светлина и не изсушава калта. Треперел от студ и плачел, че умира без топлина.
Дали бурените били виновни, че човекът не вдига над тях глава?
Или слънцето, че не изпраща толкова силни лъчи – да изгори тръните, но и кожата на вечно мърморещия?
Само няколко метра встрани друг човек подрязвал всяка сутрин бурените, събирал листата им и сварявал от тях лековита вода. После давал на други от нея, а те му се отплащали с малко храна. Когато им ставало топло, лягали на сянка в гъстата светла трева, а вечер се завивали с леки рогозки, изплетени от стръковете, изрязани сутринта.
Всеки от нас има право на избор – да приеме света около себе си с Обичта и сам да бъде Светлина, или да чака някой друг да свърши това вместо него. И докато евентуално стане това – да живее без Слънце и да спи на студено в калта.

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)
из книгата "Мисли без плът" - 2
издателство "АртГраф" - 2024 г.


Публикувано от anonimapokrifoff на 25.05.2024 @ 10:40:24 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   ina_krein

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

24.06.2024 год. / 17:32:57 часа

добави твой текст
"Слънцето на Обичта" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Слънцето на Обичта
от Samanda на 25.05.2024 @ 16:51:34
(Профил | Изпрати бележка)
Бог е сеячът на зрънца
в душевните ни ниви.
Някога жънем класове,
друг път – бурени.