автор: pastirka

Помня очите, ръката, която държеше
плахите пръстчета, гушнати с обич голяма.
Аз се вълнувах, страхувах се и ми личеше,
а зад гърба с благослов ме изпращаше мама.

Някак несръчно качих се по стълбите бели,
още не знаех, че те тъй високо отвеждат.
С други деца, път към знание с мене поели,
влязох във класната стая и се заоглеждах.

Първо портрета на Кирил и брат му Методий
зърнах, качен над дъската, до блясък изтрита.
– Азбука дали са, да е грамотен народа! -
аз отговорих, когато – "Кои са?" – попита

тази, която наравно със мама обикнах.
Бях насърчена и знания трупам с години.
Трудни житейски задачи решавам. Да свикна
ти ме научи, учителко моя любима.

Нивата за обучение свършване няма.
Благодаря ти, че с тебе положих начало.
Моята обич ще бъде и утре голяма,
тя е признателно слънце, в душата изгряло.