автор: yotovava

Невям светът ми сцепи се надве?
И всяка половина има право?
От болчици едната в мен реве.
А другата – небесна ми е слабост.

И в циферблата с пукнато стъкло
тревожните ми мравчици се лутат.
На тоя свят – родена за любов,
пилях напразно скъдните минути.

Когато времето ми изтечѐ,
душата си пред Бога ще прекръстя.
Нима дължа на някого отчет
защо се лутах из тъмата гъста?

Спечеленото ще остане тук,
загубеното – ще прежаля някак,
щом скритом нося – стиснато в юмрук,
вълшебството, което пръсва мрака.