автор: ladyinblack

Подари ми кураж! Подари ми утеха!
За безбрежни лагуни резервирай билет.
Колко пъти сърцата път погрешен поеха,
колко шепи невяра, разпиляха навред!
Слепешком се въртяха в силен пясъчен вихър,
повалени в упорства, обещания, страх...
Колко кал и умора дъждовете отмиха,
просия́ ли, обаче, в същността ни след тях?
От препирани чувства се огъва простирът.
От възможната близост неумело крадем.
Днес почти ме докосваш. И почти те разбирам,
но защо ми е празно и сломено съвсем?
И какво ни пресити, или все не достига -
още малко пространство, или повече "нас"?
Приюти ме за дълго в тишината на книга,
в аромата на люляк, в дълбините на джаз...
Разтопи ме напълно като медчето в чая
и в косите ми дълги вплитай дъх и копнеж.
Отведи ме далеко - до съседната стая...
после нека угасне и последната свещ..