автор: LioCasablanca

Не знам дали е ставало дума, че съм бил женен. Само че то не може да се каже точно женен, защото всичко свърши бързо и пазя горчив спомен. Не ви будалкам, ще ви разкажа точно как стана.
Подписахме се в гражданското две седмици след като се запознахме и хванахме пътя, заминахме на сватбено пътешествие на Златни пясъци. И нали знаете как е през медения месец: само погледнах отдалеч морето. По 14 часа на ден в кревата, малко до ресторанта на хотела, малко басейн, пак секс и сандвичи и шоколад от рум сервиза. И така, чукахме се онзи ден, но пиенето свърши и аз слязох да потърся. Викам ще заредя набързо. Обаче от бара на лобито все пак е скъпо и пиколото ме ориентира: "Ей там има едно магазинче малко по-надолу: хващаш наляво, по алеята и след 100 - 150 метра... " Окей, отивам аз, то се оказа доста забутано, купувам няколко бутилки и тръгвам наобратно. Сега, никога не съм отричал, че обичам да си пийвам и малко се увличам по алкохола. Кой пък младоженец не го прави. И ударих няколко глътки по пътя, около 0.330 млл, но не съм се бавил много. Наближавам хотела и виждам пред мен суматоха: пожарни, полицейска кола, линейки. Завивам и се оказва, че хотела ни гори. Отпред народ, мъкнат куфари, обсъждат на висок глас, търчат напред назад и снимат с телефони... Гледам моя човек пиколото: "Кво става бе? - Абе някакво късо май, ама няма жертви всички гости се измъкнаха на време."
Докато съм бил за поркане пламъците обхванали цялата сграда и вече са до покрива. Викам си: "Ебати и късмета!", поглеждам към третия етаж, където... И в тоя момент напипвам в джоба ключа на белезниците и се сещам, че като тръгнах не я бях развързал от леглото. Нали мислех, че изобщо няма да се бавя. Само тя не успя да се спаси от всички гости на хотела. Оказах се вдовец.
После имаше разследване. Прокурора, като че ли не беше срещал такъв идиотизъм и му беше забавно. Обясних му: „Просто ми изхвръкна от главата, че бях оставил младоженката вързана с белезници за леглото по време на сексуален акт." Но отначало отричах, викам сигурно е заспала или се е върнала да си вземе нещо горе, не знам... Ама като я намерили, белезниците нали са железни и не могат да изгорят и ме обвиниха, че е било нарочно. Викам, по нейно желание беше, тя имаше такъв фетиш и настояваше да я чукам вързана. И мен постепенно ми хареса, така свикнах да я гледам с тия белезници, че не ми правеше вече впечатление. Даже ако не и ги сложа не можех да получавам оргазъм." Прокурора чак взе да кашля, за да не видя, че се смее.
Както и да е, разследваха ме там, за предумишлено убийство, но нищо не успяха да докажат и ми се размина. Обаче нали трябваше да демонстрирам чувства, колко я обичам, за да ми повярват, и на погребението демонстративно пуснах телефона и в ковчега за да мога да и се обаждам. И пред гробарите, като я закопаха, веднага и звъннах да ме видят всички и и наговорих как ми липсва, колко я обичам и така нататък. Бях заредил батерията на телефона до последната чертичка, и после наистина взе да ми липсва секса с нея и като се напиех по някой път, ей така и се обаждах. Чувам сигнала свободно и си представям как дисплея присветва в ковчега. На 40 ден пак я набрах, клекнал върху гроба и ми се стори, че чувам мелодията и изпод пръстта. Реших, че си въобразявам. Още помня номера и наизуст и не съм го изтрил от паметта на картата: 0877747400. И после мина още време и щом и се обадех почна да се чува глас от машина: "Абонатът е извън обхват или телефонът е изключен", явно батерията се беше изтощила. Това беше всичко... До вчера, сряда 17 юни 2018 следобед. Точно една година от датата на трагедията.
Седях както обикновено пред компютъра, пиех бира, но видях, че свършва и слязох до най-близкия магазин да взема. Телефонът ми остана на масичката. Върнах се, седнах в креслото и си налях една чаша. Видях, че имам пропуснато повикване, но не обърнах внимание. В този момент телефонът ми завибрира. Погледнах го, дисплеят изписваше: 0877 747 400...
После от химическото ми върнаха бельото и панталоните със закачена бележка:
"Г-НЕ, ИЗПОЛЗВАЙТЕ ПОВЕЧЕ ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ, НЕ СМОГВАМЕ С ПРЕПАРАТИТЕ!?"

Наистина, колко често живота прилича на кошмарен сън. Особено, когато цяла нощ сте пили, свалите си гащите и клекнете по голяма нужда, и в мига в който посегнете за ролката осъзнаете, че се намирате на колелото в рейса.