Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kkkep
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14155

Онлайн са:
Анонимни: 753
ХуЛитери: 4
Всичко: 757

Онлайн сега:
:: Marisiema
:: rhymefan
:: LeoBedrosian
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2024 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАрхеология на изчезването
раздел: Поезия
автор: mariq-desislava

От шумните поверия на дъждовете
капят всички камъни в сърцето ми.
С премазани пръсти
небето се люшка
на тъничкото си облачно бесило
и нехаят за стареца,
който върви през смъртта,
наметнат единствено с ожулен мрак.

Той никога не прости на мама,
че не се върна на село,
но ме научи да обичам всяка мълчалива живинка,
дори и пуяка, който ме гонеше по двора,
черешата, която градушката за миг уби,
кончето-дивак, което разбираше само от бой,
но ни веднъж не посмях да набия.

Чернобил даже с тях преживях.
А когато се загубих в гората
пак той ме откри -
отново (естествено) плувнала в сълзи.

И както си мислех, че си вечен, дядо,
ти притихнал се прибра при баба, която
така и не ме дочака (нали съм дивно изтърсаче).
При топлите ѝ длани във земята.


Публикувано от Administrator на 04.05.2024 @ 12:59:35 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   mariq-desislava

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

24.06.2024 год. / 15:39:40 часа

добави твой текст
"Археология на изчезването" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Археология на изчезването
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 09.05.2024 @ 16:18:30
(Профил | Изпрати бележка)
Ей така искам да умея едновременно да вая и да бия с думи - хем красиво, хем със скръбта на всички кучешки очи на тоя свят; хем романтично, но в същото време неизплакано като изгубена в сивите ни делници мечта; хем образно, с цялата пищност на юлска, южна, високопланинска ливада, хем режещо до истинското дъно на вечно озъртащото се сърце...
Уморазмазващо...


Re: Археология на изчезването
от mariq-desislava на 10.05.2024 @ 10:48:16
(Профил | Изпрати бележка)
За такъв коментар може само да си мечтае човек - безумно искрено разнищи всеки пласт, докато стигна до самата ми същност - сърце.{}

]


Re: Археология на изчезването
от libra на 16.05.2024 @ 23:44:18
(Профил | Изпрати бележка)
прекрасно е че имаш такива хубави спомени за дядо ти, аз например за моя това което помня е, как седеше на стол с една бодлива пръчка в ръка до леглото ми и бдеше над следобедния ми сън :) понеже не ходех на детска градина и се само отглеждах в къщи и ме слагаха да спя, а аз духвах при пръв удобен случай, та така, баба ми викаше че съм непокорна..ех спомени, спомени..


Re: Археология на изчезването
от mariq-desislava на 17.05.2024 @ 21:35:46
(Профил | Изпрати бележка)
Ама и ти си един образ безподобен.:)

]