Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Black_crowned_night
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14152

Онлайн са:
Анонимни: 509
ХуЛитери: 2
Всичко: 511

Онлайн сега:
:: p12a28n
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2024 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСлучка от Червения площад
раздел: Хумор и сатира
автор: LeoBedrosian

1975-та година. Хладният въздух щипе бузките на зачервени дечица с плетени ушанки. Те подтичват подир забързаните си майки на плоските павета. Широкият площад сияе величествено, обрамчен от червени стени. По средата му всява респект четвъртит монумент, мавзолей на Пролетарския вожд от началото на века.

Милиционерът Генадиев, Прокопий Иванович потропва с крака, обути в кожени ботуши до колената, в които са затъкнати зелени бричове. Така той гони ранния пролетен студ от премръзналите си нозе. Тясната фуражка не може да сгрее оплешивяващата му глава и сержантът с нетърпение чака края на наряда си. Тогава чува крясък от близката страна на площада, за която отговаря.

- Меня изнасиловали, меня изнасиловали!

Другарят милиционер Генадиев, Прокопий Иванович така се стряска, че без малко тясната фуражка да падне от премръзналата му глава. Затичва се по посока на крясъка и скоро пристига до червенобуза другарка на възраст, която видимо не кореспондира със злодеянието от крясъка и.

Усъмнил се във фактологията милиционерът придава строг вид на иначе безизразното си лице.

- Когда это было? - гледайки изпитателно пита недоверчивият блюстител на социалистическия ред.

- Сорок лет назад!

- Тогда почему ты кричишь? - сбърчва вежди блюстителят, готов да предприеме още по-решителни мерки.

- Ох, как приятно было вспомнить! - по погледът на изнасилената гражданка човек може да отсъди, че в момента тя присъства на друго място, в едно друго, по-хубаво време.

Две накокошинени врабчета упорито се опитват да кацнат на широката фуражка на милиционера, който видимо се затруднява да попълни актова бланка, докато до него размечтана гражданка му разказва един отминал спомен от младостта.


Публикувано от Administrator на 24.04.2024 @ 18:06:44 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   LeoBedrosian

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Археология на изчезването
автор: mariq-desislava
98 четения | оценка няма

показвания 123737
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Случка от Червения площад" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.