автор: ivliter

На времето през лозето
денят минава.
Тежат в лозите зрелите гроздове
на мигове отминали
в зелената самотност под листата.
И в сините дълбоки сенки
се утаяват спомени,
и сладки, и горчиви.
Осата на забравата
бръмчи и с острото си жило
пробива нежната корица на зрънцата,
натрупали от слънчевата сладост на живота.
На времето през лозето денят минава
и мисли си, че ще е вечен –
не вижда той, и не разбира,
че залезът в капана си
е хванал слънцето му вече.