автор: baigezan

Аз искам да те помня все така.
Часовникът, обаче , ми тиктака...
Бих искал да целуна ти ръка
качиш ли се във Карлово на влака.

За мене си неотразима,
дори без кенчето надигнал.
Закачка някаква ще има-
май до Нирвана съм достигнал.

Стрелочникът вежливо кима
и аз, нали съм джентълмен,
му махам, сякаш сме ний трима,
а съм самотен в този ден.

На запад ти навярно отпътуваш,
на изток ще се изнеса.
Със мене, знам ще пофлиртуваш,
все някак ще го понеса.

Да пиша стихове-умея,
ала ще махна ти с ръка.
Да Дебелянов съм- не смея,
но, искам да те помня все така!