автор: ivliter

Звучи мелодия
от окарината ми тънкогласа
и лее се като поток,
блестящ и среброструен,
на утрото от бликащия извор.
И звук в звука се гонят като птици
в розовината бликаща, искряща,
и нежност непозната се разлива
в едно със светлината всеобхватна.
Изпод игривите ми пръсти
гласът на окарината се носи
с гласа на моята душа запяла.
Мълчи гората изумена
от звуците ритмични и омайни –
немеят птиците заслушани
и аз се питам сам, очи затворил,
утрото, природата,
Вселената над мен ли цяла пее!?