автор: AlexanderKoz

Влезе едно изречение, дълго, витиевато
В някакъв бар и бе погълнато като в блато
От звук на пиано и бе сащисано
При все, че бе с мастило нанесено, написано
И звукът бе впечатлен от туй изречение
И,че един за друг са не остана съмнение
И двамата тук,веднага,под барната стряха
Без срам и скрупули страстно се сляха
Не бе никак скандално това поведение
Той и прошепна,че е прекрасна,а тя на него,че гений е
Изречението се превърна в текст,звукът в мелодия
Те поотделно не бяха нищо особено,почти пародия
Всеки от тях бе леко завеян,отнесен
А двамата заедно станаха възхитителна песен.