автор: pastirka

Люлея се на тънкото стебло,
треперя върху листа на живота.
Родих се в приказка без потекло,
не различавам кюлче от банкнота.

Притихнала в косите на нощта,
готова съм живота си да браня.
Очаквам оня взрив от суета,
след който и дъхът нанася рани.

Защото малка капка красота
не може простосмъртният да види,
аз крия се от него под листа,
но се страхувам да не го обидя.

Сега водата носи ме натам,
където няма тиня и жабоци.
- Не трябва да живееш в страх и срам! -
ми каза татко Ханс. Добри уроци!
. . .
Вълна от дим и истеричен смях
сценария на приказката скъса.
Дали герой от персонажа бях,
да питам някого и вече късно.