автор: poligraf

На земята в пътя ти нелесен
следа след себе си оставяш,
знайно е, че никой не е вечен
и рано или късно се забравя.

И питам има ли богатство,
което да го носиш в гроба,
в пръстта при теб да е, да властва
и да ти е във угода?

Материално ли е - блазни
и роб му е човекът алчен,
богат ли си или пък беден -
пред смъртта са всички равни.

Таз „клета”снобска потребност
да бъдеш на лукса слуга
е всъщност нещастие, бедност,
за всяка човешка душа.

Любовта и трудът щом са с тебе
нищетата не ще ти е враг,
благодарен бъди и потребен,
че с тях, ти, си богат.

Благодарен бъди и се радвай,
че дишаш тук и сега,
че виждаш, че чуваш се радвай,
че срещаш със здраве деня!