Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Black_crowned_night
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14152

Онлайн са:
Анонимни: 515
ХуЛитери: 2
Всичко: 517

Онлайн сега:
:: p12a28n
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2024 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПарадокс
раздел: Избрано поезия
автор: yotovava

В бърлогата под старото дърво,
родено в мразовито, сиво утро,
едно вълче дочу предсмъртен вой
и с нос подуши въздуха барутен.

Оттекваше в гората стръвен лай
и хрътките, напипали следата,
достигнаха почти самия край,
след който вече свършваше земята.

Нататък следват волни небеса,
в които да политнеш като птица.
Ала в живота няма чудеса.
И рухна тежко старата вълчица.

Скимтя вълчето няколко утра,
напуснало сиротната бърлога,
в полунесвяст го найдох до плета,
отслабнало от глад и изнемога.

И сякаш бе уплашено дете –
затоплих го, нахраних го, прибрах го.
И живна то, и почна да расте,
да тича и да скача из райграса.

И винаги вървеше редом с мен.
Ала наум по-често се запитвам –
когато проумее, че е в плен –
ще драсне ли без сбогом към звездите?

Усети ли какво е свобода
и как ухаят есенес тревите,
то няма да завърне към града –
далеч от мен навярно ще заскита.

Кога за другия ти ставаш вълк?
Отнемеш ли му сетната обител?
Аз знам, пред него че изплащам дълг,
а то си вярва, че съм му спасител.


Публикувано от Administrator на 05.04.2024 @ 13:18:33 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   yotovava

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Археология на изчезването
автор: mariq-desislava
98 четения | оценка няма

показвания 123915
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Парадокс" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Парадокс
от LeoBedrosian (lewdmil@gmail.com) на 05.04.2024 @ 15:37:20
(Профил | Изпрати бележка)
Колко е хубаво да почетеш истински добра поезия!
Благодаря ти, майсторке!


Re: Парадокс
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 06.04.2024 @ 12:18:35
(Профил | Изпрати бележка)
Много са парадоксите в живота ни, болезнено се открояват пред очите ни, но и слепият ще почувства, че пред него стои стойностна и вълнуваща поезия! Поздравления и респект, Валя!💖