автор: LeoBedrosian

... нощните гларуси
гонят късни мечки,
таласъмите се свират
по издънени улуци
от които прокапва още
а два караконджула
танцуват голи
под мъгливата ламба
или беше омега...

несъстояла се любов
между мячкащи котки
огънати като скоби
пробужда нощта
и тя мърморейки
се завърта на другата страна
във опиканото си ложе...

... следва тихото,
което е по-страшно
и от топовен гръм,
никой не знае колко
усти са запушени
със непрани чорапи...

... а източното зарево
не носи надежда,
скрито зад сиви облаци
и неразтворени крила
на умиращи птици
които вместо да падат
се издигат към Него
с надежда да ги помилва...

...на мръсното небе
е отбелязано едно
голямо отсъствие,
проектирано там долу
в голямо и безмислено
присъствие на нищо
незначещи твари
борещи се помежду си
за място под същите
безнадеждни облаци.

Амин!