В решетката от голи клони
провирам взора си с копнеж
безветрието да прогоня
с очакване на полъх свеж.
И погледът ми се разтича
по разцъфтялата луна
като в съня ми (непри)личен,
от който плача след това.
| Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|