Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 379
ХуЛитери: 7
Всичко: 386

Онлайн сега:
:: Heel
:: malovo3
:: Oldman
:: pastirka
:: VladKo
:: pinkmousy
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМомичето в града на чудесата
раздел: Любовна лирика
автор: Albatros

Не падам в потрес и покруса – към мен се друсаш с автобуса,
аз гледам пак косица руса, очи – ситнеж из небеса,
и със душица благодарна те чакам в центъра на Варна –
град – мъка, обич, стих и карма,
град, в който стават чудеса –

вълни, сирените на кораб, момче с хвърчилце из простора,
смокини, краднати на двора, рибар без чепаре на кей –
ей там – на пясъчната дюна, на завет ща да те целуна
и – звъннал като първа струна –
да ти река – ехей, здравей!

Здравей в града на чудесата – момиче, взел съм днес заплата,
от дума аз не се отмятам – ти щеш ли пастичка парфе?
Или с едно такси да идем – да видим изгрева сафриден –
във Враца, Плевен или Видин
не е тъй – изгрев-кадифе!

Ще те разходя по гезмето – нали момче съм – общо взето,
да знаят всички туй, което сега го сещаш само ти –
по плажа, опнал гръб лисичи, със теб не съм тъй сам и ничий,
обичам те – нима личи си?
Личи си, ще речеш – почти!

От сол, от вятър ли настръхна? Завих те с дрехата си връхна,
ти мидичка в дланта ми пъхна – и каза ми – вземи, момче!
Ще си я нося тази мида – и в Рая някой ден да ида –
край кулите на Баба Вида
реката миди не влече.

Накрая все се срива мракът – полягва слънчице на лакът,
невям немил-недраг оттатък ще хлътна аз – пешак във степ?
В тави морето ще раздруса медузи – малеби – с погнуса,
и ще си тръгна с автобуса –
със мида – споменче от теб!


Публикувано от anonimapokrifoff на 03.03.2024 @ 06:49:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   Albatros

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

22.04.2024 год. / 13:01:32 часа

добави твой текст
"Момичето в града на чудесата" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Момичето в града на чудесата
от yotovava на 03.03.2024 @ 13:43:38
(Профил | Изпрати бележка)
очи – ситнеж из небеса,
---
От сол, от вятър ли настръхна?

Неподражаем?


Re: Момичето в града на чудесата
от LATINKA-ZLATNA на 05.03.2024 @ 21:26:30
(Профил | Изпрати бележка)
Честит рожден ден и тук!
Бъди здрав и благословен!