автор: yotovava

Измамен и порочен е април.
Подлъгва ни с усмивка неизбежна.
До уличния ъгъл се е свил
пастирът сляп на хорските надежди.

Монети в шепите му не дрънчат.
Но цъфналата вишня го прегърна
и с прелест, и с нагарчащ аромат
тя времето назад за него върна.

Щастливец той е – свише благодат
разтапя се по острите му скули,
край него сякаш ангели летят
и сякаш може всичко да си купи.

Очи ли нямаме, за да съзрем,
как светлото в душата му се движи
и грее в свят, безцелно устремен,
препъван от безсилие и грижи?

А вишнев цвят за всинца ни вали
и тъпчем го със калните си боти.
Слепци сме май родени, щом дори
за нас запролетява с неохота.